Малки сладки лъжкини. Книга 7: Мис Безсърдечна
“Ех, ако имах сърце…”
Тенекиения дървар, “Вълшебникът от Оз”
В живописния Роузууд, Пенсилвания, съседските клюки безгрижно прескачат оградите и пътечките от натрошен чакъл с паркирани върху тях луксозни коли. Но напоследък приятелските усмивки са заменени от подозрителни погледи и обвинителен шепот - и все заради това, че Хана, Ариа, Спенсър и Емили не могат да си държат устите затворени…
Най-напред твърдяха, че са намерили мъртво тяло в гората зад къщата на Спенсър. Но се разбра, че трупът е изчезнал безследно… После, когато същата тази гора се запали, те се кълняха, че са видели предполагаем мъртвец да се надига от пепелищата… И въпреки всичко това, сладките малки лъжкини продължават да си играят с огъня.
Хана се опитва да изтъргува сакото си от Диор срещу усмирителна риза. Ариа се пробва да общува с мъртвите. Емили зарязва гаджето си и офейква от града… отново. А Спенсър си мисли, че някой от нейното семейство е забъркан в убийство.
Приятелките настояват, че говорят истината за онова, което са видели, но никой в Роузууд не се кани да повярва на лъжливото овчарче, което крещи “Вълк, вълк! ” И когато големият лош убиец тръгва по петите на момичетата, дали някой ще им повярва, или… те ще са следващите изчезнали?
